Правата на мюсюлманското и турското малцинство в България на върха на ОССЕ
Организацията за сигурност и сътрудничество в
Европа (ОССЕ) проведе годишната си конференция на върха по изпълнение на
човешкото измерение (HDIM) на 24 септември-5 октомври във Варшава, където е
седалището на офиса за демократични институции и човешки права на организацията
(ОДИЧП).
Наред с 56-те страни-членки на организацията, на конференцията участваха десетки неправителствени и международни организации от региона на ОССЕ. Организациите поставиха на дневен ред множество проблеми, които се отнасят до сигурността на държавите и гражданите. Основните въпроси, които се обсъдиха в сесиите на двуседмичната конференция бяха в областта на основните права и свободи, свобода на словото и медиите, малцинствените въпроси, проблемите на ромите, ролята на неправителствените организации в процеса на демократизацията, демокрацията, правни процеси и др.
Представител на мюсюлманското и турското малцинство в България беше Хайри Емин, секретар по външните въпроси на Главно мюфтийство и секретар на Сдружението за културно взаимодействие, със седалище София.
По време на сесията за религиозните свободи Хайри Емин постави на дневен ред най-актуалните проблеми на мюсюлманите в страната, а именно съдебният процес срещу 13-те души в Пазарджик, трудностите по отношение на изграждането на молитвни храмове в София, Бургас, Самоков, Стара Загора и други населени места в страната, акредитацията на Висшия ислямски институт и проектът за ислямски център в София, престъпленията от предразсъдъци и омраза срещу мюсюлманите и ислямофобските прояви и др. Той настоя и даде препоръки на българските власти и институциите на ОССЕ за спешното разрешаване на тези въпроси.
Върховният комисар на ОССЕ по националните малцинства Кнут Воллебек заяви, че майчиният език и образованието са най-важните инструменти на малцинствата за определяне на идентичността си и тези техни права трябва да бъдат спазени. От името на Сдружението за културно взаимодействие Емин в своето изказване заяви, че изучаването на майчиния език в държавните и общински училища е неотложен и крайно необходим въпрос, който трябва да бъде разрешен чрез промени в съответните закони и наредби. Той припомни и това, че в съдържанието на учебниците по история и литература има прекалено много текстове, които пораждат предразсъдъци и стеротипи в съзнанието на децата, което е сериозна пречка за общуването и толерантността между общностите.
Представителят определи като дискриминация и факта, че са изминали повече от 20 години от началото на демократичните промени, но все още образованите младежи от турски и мюсюлмански произход не се допускат до високите етажи на държавната администрация, като полицията, армията, службите за сигурност, съдебната система и др. И до сега няма нито един на висока длъжност от споменатите малцинства.
Един ммного актуален въпрос, който напомня на мюсюлманите за процеса на асимилицаия и „възродителния процес” е смяната на имената на топографските обекти от страна на някои общински съвети. А също така и дебатът за забраната на новините на турски език по националната теливизия, който се предизвиква от крайно националистическите партии в страната.
По време на сесиите за религиозните свободи секретарят по външните въпроси заяви, че в основата на процеса срещу обвинените в радикален ислям 13 души, които се съдят в Пазарджик, стоят политически интереси, както и че те имат подкрепата на Главно мюфтийство и повечето граждани в страната.
Изграждането на молитвени храмове в редица населени места в страната и особено акредитацията на Висшия ислямски институт са сред неотложните въпроси, които следва да бъдат уредени. Липсата на висше училище по ислямска теология принуждава студентите да търсят наука в чужди университети, чиито дипломи не се признават от българското министерство на образованието. Още повече, те биват обвинявани в радикализъм и салафизъм след като се върнат в България. „Най-голяма полза от акредитацията на института има държавата, а оттам и цялото общество”, заяви Емин.
Нарастването на броя на антимюсюлманските прояви и престъпления от предразсъдък и омраза от страна на различни расистки и националистически групи също е сред болните теми. Само през последните 2 години случаите на нападения са около 30. Освен физическите нападения и оскверняване на храбове и имуществени щети, словото на омразата, особено чрез медиите също беше на дневен ред. Емин призова българските власти и институциите на ОССЕ да вземат спешни мерки. Той не пропусна да отправи благодарности на ОДИЧП от името на Главно мюфтийство, за проведеното обучение на персонала на мюфтийството и имамите по въпросите за престъпленията от предразсъдъци и омраза на 12 септември тази година, както и за обучението на българските полицаи, което се провежда в момента отново по инициатива на Главно мюфтийство. Също така даде заявка за участието на Главно мюфтийство в процеса на борба с престъпленията от омраза и прокарване на съответните закони.
Една от препоръките на Емин беше образователните институции и министерството на образованието да започнат активно да използват „Наръчник за обучители за отговор на нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите чрез образование”, съвместно издание на ЮНЕСКО, ОССЕ и Съвета на Европа. Главно мюфтийство изразява готовност за съдействие по този въпрос на институциите, включително и при превода на наръчника.
на сесията по откриването на конференцията присъстваха и направиха изказвания Ламберто Заниер, генерален-секретар на ОССЕ, Адам Ротфелд, бивш министър на външните работи на Полша, Дъглас Уейк, първият директор на ОДИЧП на ОССЕ, Франк Когън, шефът на специалните мисии на ОССЕ и др. Дъглас Уейк във впечатляващото си изявление каза: „Мниторингът на ОССЕ по правата на човека се базира на следната истина: „Сигурността и стабилността между държавите зависи от това до клоко правителствата и лидерите спазват своите обещания по отношение на човешките права и демокрацията към своите граждани”. Други важни имена бяха Янес Ленарчич, директор на ОДИЧП и Дуня Миятович, представител за медийните свободи.
Освен конференцията в пленарна зала по време на двуседмичната конференция се проведоха над 50 странични събития (специализирани конференции). Неправителствени организации и официалните делегации на страните-участнички организираха редица презентации за отделни случаи, които касаят правата на човека. Сред тях бяха заглавия като: „Универсален кодекс за свещените места”, в който проект участва и Главно мюфтийство като учредител, „Дискриминация и нетолерантност срещу мюсюлманите”, „Престъпленията срещу дюнерджиите в Германия”, конференции, насочени срещу мюсюлманите, които се провеждат от расисти и крайнодесни формации и др.
Наред с 56-те страни-членки на организацията, на конференцията участваха десетки неправителствени и международни организации от региона на ОССЕ. Организациите поставиха на дневен ред множество проблеми, които се отнасят до сигурността на държавите и гражданите. Основните въпроси, които се обсъдиха в сесиите на двуседмичната конференция бяха в областта на основните права и свободи, свобода на словото и медиите, малцинствените въпроси, проблемите на ромите, ролята на неправителствените организации в процеса на демократизацията, демокрацията, правни процеси и др.
Представител на мюсюлманското и турското малцинство в България беше Хайри Емин, секретар по външните въпроси на Главно мюфтийство и секретар на Сдружението за културно взаимодействие, със седалище София.
По време на сесията за религиозните свободи Хайри Емин постави на дневен ред най-актуалните проблеми на мюсюлманите в страната, а именно съдебният процес срещу 13-те души в Пазарджик, трудностите по отношение на изграждането на молитвни храмове в София, Бургас, Самоков, Стара Загора и други населени места в страната, акредитацията на Висшия ислямски институт и проектът за ислямски център в София, престъпленията от предразсъдъци и омраза срещу мюсюлманите и ислямофобските прояви и др. Той настоя и даде препоръки на българските власти и институциите на ОССЕ за спешното разрешаване на тези въпроси.
Върховният комисар на ОССЕ по националните малцинства Кнут Воллебек заяви, че майчиният език и образованието са най-важните инструменти на малцинствата за определяне на идентичността си и тези техни права трябва да бъдат спазени. От името на Сдружението за културно взаимодействие Емин в своето изказване заяви, че изучаването на майчиния език в държавните и общински училища е неотложен и крайно необходим въпрос, който трябва да бъде разрешен чрез промени в съответните закони и наредби. Той припомни и това, че в съдържанието на учебниците по история и литература има прекалено много текстове, които пораждат предразсъдъци и стеротипи в съзнанието на децата, което е сериозна пречка за общуването и толерантността между общностите.
Представителят определи като дискриминация и факта, че са изминали повече от 20 години от началото на демократичните промени, но все още образованите младежи от турски и мюсюлмански произход не се допускат до високите етажи на държавната администрация, като полицията, армията, службите за сигурност, съдебната система и др. И до сега няма нито един на висока длъжност от споменатите малцинства.
Един ммного актуален въпрос, който напомня на мюсюлманите за процеса на асимилицаия и „възродителния процес” е смяната на имената на топографските обекти от страна на някои общински съвети. А също така и дебатът за забраната на новините на турски език по националната теливизия, който се предизвиква от крайно националистическите партии в страната.
По време на сесиите за религиозните свободи секретарят по външните въпроси заяви, че в основата на процеса срещу обвинените в радикален ислям 13 души, които се съдят в Пазарджик, стоят политически интереси, както и че те имат подкрепата на Главно мюфтийство и повечето граждани в страната.
Изграждането на молитвени храмове в редица населени места в страната и особено акредитацията на Висшия ислямски институт са сред неотложните въпроси, които следва да бъдат уредени. Липсата на висше училище по ислямска теология принуждава студентите да търсят наука в чужди университети, чиито дипломи не се признават от българското министерство на образованието. Още повече, те биват обвинявани в радикализъм и салафизъм след като се върнат в България. „Най-голяма полза от акредитацията на института има държавата, а оттам и цялото общество”, заяви Емин.
Нарастването на броя на антимюсюлманските прояви и престъпления от предразсъдък и омраза от страна на различни расистки и националистически групи също е сред болните теми. Само през последните 2 години случаите на нападения са около 30. Освен физическите нападения и оскверняване на храбове и имуществени щети, словото на омразата, особено чрез медиите също беше на дневен ред. Емин призова българските власти и институциите на ОССЕ да вземат спешни мерки. Той не пропусна да отправи благодарности на ОДИЧП от името на Главно мюфтийство, за проведеното обучение на персонала на мюфтийството и имамите по въпросите за престъпленията от предразсъдъци и омраза на 12 септември тази година, както и за обучението на българските полицаи, което се провежда в момента отново по инициатива на Главно мюфтийство. Също така даде заявка за участието на Главно мюфтийство в процеса на борба с престъпленията от омраза и прокарване на съответните закони.
Една от препоръките на Емин беше образователните институции и министерството на образованието да започнат активно да използват „Наръчник за обучители за отговор на нетолерантността и дискриминацията срещу мюсюлманите чрез образование”, съвместно издание на ЮНЕСКО, ОССЕ и Съвета на Европа. Главно мюфтийство изразява готовност за съдействие по този въпрос на институциите, включително и при превода на наръчника.
на сесията по откриването на конференцията присъстваха и направиха изказвания Ламберто Заниер, генерален-секретар на ОССЕ, Адам Ротфелд, бивш министър на външните работи на Полша, Дъглас Уейк, първият директор на ОДИЧП на ОССЕ, Франк Когън, шефът на специалните мисии на ОССЕ и др. Дъглас Уейк във впечатляващото си изявление каза: „Мниторингът на ОССЕ по правата на човека се базира на следната истина: „Сигурността и стабилността между държавите зависи от това до клоко правителствата и лидерите спазват своите обещания по отношение на човешките права и демокрацията към своите граждани”. Други важни имена бяха Янес Ленарчич, директор на ОДИЧП и Дуня Миятович, представител за медийните свободи.
Освен конференцията в пленарна зала по време на двуседмичната конференция се проведоха над 50 странични събития (специализирани конференции). Неправителствени организации и официалните делегации на страните-участнички организираха редица презентации за отделни случаи, които касаят правата на човека. Сред тях бяха заглавия като: „Универсален кодекс за свещените места”, в който проект участва и Главно мюфтийство като учредител, „Дискриминация и нетолерантност срещу мюсюлманите”, „Престъпленията срещу дюнерджиите в Германия”, конференции, насочени срещу мюсюлманите, които се провеждат от расисти и крайнодесни формации и др.
